Изгубени и намерениВ Лука, 15 глава Исус разказва три притчи, с които отговаря директно на обвиненията на фарисеите и законниците, че „Този приема грешниците и яде с тях“ (Лука 15:2). Прочетете следните пасажи и отбележете най-важното в отговора на Исус спрямо тези обвинения. Всяка притча започва с нещо изгубено и завършва с тържество – израз на Божията любов спрямо нас и на дълбокия Му копнеж по нашето спасение. Един пастор провеждал продължение на библейския курс „Гласът на пророчеството“ и установил, че цяло семейство се интересувало от него освен един негов член. Майката, бащата и по-малката дъщеря били приели Христос и нетърпеливо очаквали пастора у дома си в уговорения час. По-големият син обаче се бунтувал срещу християнството и не искал да има нищо общо с него. Всяка вечер, когато пасторът идвал, младият човек напускал стаята и не желаел да участва в изучаването на Библията. След шест седмици на стимулиращо и плодотворно изучаване пасторът отправил покана към тримата да обмислят кръщението си. Всеки един от тях измислил някакъв довод, за да изчака още няколко месеца, преди да реши. Неочаквано младежът от семейството влязъл в трапезарията, където се провеждал библейският курс, и обявил, че иска да се кръсти веднага, когато пасторът реши, че е готов. Още след първия библейски час той седял в стаята си, четейки стиховете от Библия, купена от вехтошарски магазин, и през цялото време чувствал все по-силно убеждение, че трябва да изповяда публично своята вяра. Две седмици по-късно се кръстил, а месец след това – и останалите членове на семейството му взели своето решение. Имайки предвид прочетеното в притчите на Исус, бихме могли да си представим каква радост е имало на небето заради тези решения. Исус целенасочено се свързва с хора като самарянката при кладенеца, римския стотник, „грешната“ жена, която излива на краката Му миро на стойност колкото едногодишна заплата, и безброй неспоменати личности, „недостойни“ за онези, които се считат за твърде святи да ги допуснат до себе си. Случвало ли ви се е да не свидетелствате на някой човек, защото не би паснал на вашата църква? Какво ще ви коства – на вас и на църквата – да намерите в себе си достатъчно благодат да приемете тези „грешници“? |