Наскорошен европейски опит да се узакони неделята

Карел Новак

В края на миналата година католиците и протестантите отново се събраха, за да подканят неделята да бъде узаконена като официален почивен ден. Непосредствената им цел включваше затварянето на магазини и ограничаването на другите бизнес-дейности в неделя.

Две религиозни организации – Комисията на епископските конференции на Европейската Общност (СОМЕСЕ) и Конференцията на европейските църкви (СЕС) – привлякоха общественото внимание по време на дебатите върху предложените поправки на Европейската Директива 2003/88/ЕС, разглеждаща правилата за работното време. Тези две организации – първата католическа, а втората – екуменическа (състояща се в болшинството си от традиционни Протестантски, Англиканска и Православни църкви) – са били създадени предимно, за да намерят допирни политически точки с европейските институции.

Всъщност, Член 5 на директивата (2003/88/ЕС), озаглавен “Седмичен почивен период” гласи:

Страните-членки трябва да предприемат мерки, необходими да осигуряването през всеки седем-дневен период, всеки работник има право на минимално непрекъснато време за почивка от 24 часа плюс 11-те часа ежедневна почивка, упоменати в Член 3.

Ако обективните, технически или работни условия го налагат, може да бъде приложен минималният период на почивка от 24 часа.

Инициативата предлагаше добавянето на трета клауза към този член:

Минималният период на почивка, упоменат в параграф 1, по принцип трябва да включва неделя.

Интересно е да се отбележи, че тази формулировка не е нова. Тя беше част от подобна директива (93/104/ЕС) от 1993 г. Но през 1996 г. Европейският съд анулира тази фраза, заявявайки, че “Съветът не е успял да обясни защо неделята като седмичен почивен ден е по-тясно свързана със здравето и безопасността на работниците, отколкото който и да било друг ден от седмицата” (Европейски Съд, Дело С-84/94). Ето защо инициативата от 2008 г. предлага допълнителен параграф в обосновката си в началото на директивата. Предложеният параграф (6а) би гласял:

Вероятността от заболявания във фирмите, изискващи служителите им да работят в неделни дни, е по-голяма, отколкото във фирмите, които не изискват от служителите си да работят в неделя. Здравето на служителите зависи, сред другите фактори, и от възможността им да балансират семейния и служебния си живот, да установят и поддържат социални връзки и да осъществяват духовните си нужди. Като традиционен седмичен почивен ден, неделята допринася за тези цели повече от всеки друг ден от седмицата.

Общите документи на СОМЕСЕ и СЕС обясняват предложените поправки и се стремят да предоставят аргументи, за да оборят решенията на Европейския съд.

Директивата бе обсъдена от Европейския парламент в средата на декември 2008 г. Поправките, предложени от СОМЕСЕ и СЕС и подкрепени от няколко члена на Европейския парламент, бяха отхвърлени поради формални причини и дори не бяха обсъждани. Този факт предполага, че идеята за законово налагане на неделната почивка всъщност среща съвсем слаба подкрепа в Парламента и особено в Европейската комисия (нещо като централно европейско правителство). СОМЕСЕ изрази разочарованието си от това решение със съобщение за медиите от 17 декември 2008 г. На 11 февруари 2009 г секретариата на СОМЕСЕ обнародва съобщение за медиите, в което приветстваше новия опит на няколко члена на Европейския парламент да помоли депутатите да одобрят писмена декларация, изискваща “запазването на свободната от работа неделя като важен стълб на европейския социален модел и част от европейското културно наследство.”

Въпреки че признаваме и поддържаме много от ценностите, за които настояват защитниците на узаконяването на неделната почивка (като семейството, здравето, екологията и икономическите предимства), ние със съжаление отбелязваме, че тези инициативи не отчитат последиците, които би повлякло след себе си такова узаконяване върху малцинствените групи, спазващи различен от неделята ден като ден на религиозна почивка.

Няколко европейски страни имат традиционно силни закони, забраняващи на магазините да работят в неделя и ограничаващи дейностите, които смущават спокойствието. Увеличаващият се брой изключения, натискът от големите супермаркети, които желаят да продължат работата си в неделя и по-скоро позволителното и индиферентно отношение на голяма част от европейците, ни помагат да обясним становището на Европейския Парламент.

Към днешна дата всички инициативи за узаконяване на неделята като почивен ден на територията на Европейския съюз са се проваляли. Това не означава, че защитниците на това узаконяване са се отказали от идеята. Точно обратното, ставаме свидетели на увеличаващ се брой насърчаващи неделната почивка статии, отпечатвани в множество издания с намерението да се промени общественото мнение. Например, на 25 януари 2009 г броят на белгийският католически вестник “Диманш” публикува статия, разглеждаща въпроса за отварянето на магазините в неделя. Авторът на статията цитира, освен многото други автори, и папа Бенедикт ХVІ, който в книгата си “Исус от Назарет” пише, че битката в полза на неделята продължава да бъде част от загрижеността на Църквата. По същия начин съобщението за медиите на СОМЕСЕ от 17 декември призоваваше за мобилизация и обединяване на гласовете за насърчаване на неделната почивка.

Карел Новак е Директор на отдел “Комуникации”

и “Религиозна свобода” към Евро-Африканската дивизия