Международни отзиви за третата папска Енциклика "Caritas in veritate"

„В този момент на финансова криза и социално-икономически разпад, Caritas in veritate не само е актуална, но прави също и точен анализ от съществена важност. С тези думи монс. Адрианус Ван Луин, председател на холандската епископска конференция, изрази задоволството на холандските епископи за новата Енциклика на Папата, която бе представена официално вчера на пресконференция във Ватикана. Чрез този социален документ, продължава епископа, „посредством искането за глобалното уеднаквяване на икономическите системи, Бенедикт ХVІ предоставя важни водещи линии както за частната сфера така и за обществената сфера”. „Благодарни сме на Светият Отец, който също и своята социална енциклика предлага на света оригиналността на вярата и приноса, който християните могат да дадат за социалното съжителство и развитието”. Това се чете в нота разпространена днес от Движението Комунионе и Либерационе. Новата Енциклика на Бенедикт ХVІ е „едно силно и пълно приложение на виждането на християнската вяра относно сложните проблеми свързани с човешкото развитие”. Така определи новата Енциклика монс. Винсент Николс, Католически примас на Англия и Уелс. „Нашата надежда е тя да бъде прочетена от много хора. Тя заслужава едно задълбочено изучаване”, продължи английския примас, обявявайки в нота разпространена от английските епископи, че идният 21 октомври ще бъде посветен на Caritas in veritate и на изучаването на социалното учение на Църквата и пазарната икономика. „Трактат върху моралния растеж на всеки един човек и върху развитието, в християнски смисъл, на цялото човечество. Пред тази Енциклика имаме чувството, че се сме изправени пред един изящен гоблен, избродиран с конци от любов и истина”. Този е коментара за Еницкликата на монс. Карлос Адзеведо, председател на Комисията за пасторална дейност към португалската епископска конференция”. „Тази енциклика на Бенедикт ХVІ е един от най-задълбочените и цялостни документи за социалната доктрина на Църквата, публикувани до сега”, подчертава монс. Адзеведо. „Става въпрос за един вид Populorum prosgressio приспособен за нашето време, който отваря прозореца на един нов етап в Социалната Доктрина на Църквата и който представлява изходната точка на анализа за бъдещето на човечеството”.

С общи овации от сферата на труда, на политиката и на синдикатите бе приета новата Енциклика на Бенедикт ХVІ. "Един много, много важен документ”, коментира от Брюксел италианския финансов министър Джулио Тремонти. Отговорникът на трудовото ведомство към същото министерство, определя Енцикликата като „симетрична и органична, като e важно да се отбележи взаимното допълване между вярата и разума”. Синдикалния свят, признава на Папата способността, че е „поставил в центъра на дискусиите темата за труда и неговото достойнство”. За секретаря на една от най-големите синдикални организации в Италия Cisl, Рафаеле Бонани, папският текст представлява „една надежда и опорна точка” за съвременното общество.

http://www.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=300880

07/07/2009 17.16.33



Официално бе представена социалната енциклика на Бенедикт ХVІ “Caritas in veritate” („Любов в истината”)

Днес в препълнената от журналисти зала на Ватиканския пресцентър бе представена новата енциклика на Папа Бенедикт ХVІ “Caritas in veritate” („Любов в истината”). Тя е третата в понтификата на Папа Ратцингер и бе очаквана с огромен интерес, тъй като засяга глобализацията и важни социални въпроси. Модератор на пресконференцията бе отец Федерико Ламбарди, а папският документ илюстрираха кардинал Ренато Мартино и Пол Кордес, съответно председатели на Папския Съвет „Справедливост и мир” и „Cor Unum”, заедно с монс. Джампаоло Крепалди, секретар на Папския Съвет „Справедливост и мир”.

Бенедикт ХVІ подписа третата си енциклика на 29 юни, като в увода обяснява избора на заглавието: онази „любов в истината с която Исус Христос става свидетел чрез земния си живот и най-вече със своята смърт и възкресение” и която е основната двигателна сила за истинското развитие на човека и на цялото човечество”. Любовта в истината, пише Папата, „дава същността на личното отношение към Бог и към ближния и е основен принцип не само в микроотношенията, а и социалните, икономическите и политическите отношения”.

Социалната енциклика на Бенедикт ХVІ се появява в навечерието на срещата на върха Г-8 в Абруцо на която ще бъдат обсъждани основни въпроси, засягащи цялото човечество. В писмо до италианския премиер Силвио Берлускони, лидерите и участниците в Г-8, Папата говори за своята енциклика, която спешно призовава за конкретна помощ към Африка и развиващите се страни, както и за етиката, като неотменима основа за развитието на народите.


Енцикликата съдържа конкретен анализ за социално-икономическите, културни и политически механизми в епохата на глобализацията и е опит да вдъхнови дълбоки промени на международно ниво, като насочва вниманието към спешната нужда от нов световен политически авторитет и дълбока реформа на ООН. Също и за ролята на медиите в епохата на глобализацията възможностите на новите технологии

Време е за нови проекти за управление на феномена на глобализацията, които да дадат стойност на човешката личност: това е основното послание от енцикликата „Любовта в истината”. Кардинал Ренато Мартино заяви, че за Бенедикт ХVІ настоящата криза изисква преосмисляне на т.н. западен икономически модел:

„От енцикликата изпъква едно позитивно виждане и насърчение към човечеството да намери необходимите ресурси от истина и воля, за да се преодолеят трудностите”. 

„Енцикликата, каза кардиналът, актуализира виждането за цялостното човешко развитие в „Populorum progressio”, чрез три перспективи: изискването от хармония на знанието, необходимостта от хуманизъм открит към Абсолюта и накрая солидарност, като средство срещу причините за слабото развитие”.


За кардинал Пол Кордес, новата папска енциклика е „лъч светлина за обществото” и за всички християни, която утвърждава централното място на човека. Наред с това уточни, че „Църквата вдъхновява, но не прави политика”:
 
„Енцикликата ясно казва, че Църквата не притежава технически решения и няма намерението да се намесва в политиката на държавите. Това включва, че социалната доктрина на Църквата не е някакъв „трети път” или политическа програма с която да се достигне съвършеното общество”. 

Социалната доктрина на Църквата е съставна част от евангелизацията, допълни кардинал Кордес, а от друга страна човекът не може да бъде сведен само до неговия социален живот. Ето защо, в енцикликата се подчертава, че без Бог не може да има истинско развитие, а социалните въпроси не могат да бъдат разрешени, ако не бъдат положени в етическа светлина”.


Монсеньор Джампаоло Крепалди засегна темите за безвъзмездното даряване, като каза че Христовото послание е „най-голямата помощ която Църквата може да даде за развитието”. Именно поради това, християнството има свое „право на гражданственост в публичното пространство”. Ето защо, обясни монс. Крепалди, в енцикликата „антропологичния въпрос” става „социален въпрос”:
 
„Раждането и сексуалността, аборта и евтаназията, манипулациите с човешката идентичност и генетичната селекция са социални проблеми от съществена величина и ако бъдат управлявани само според логиката на чистото производство, оскверняват социалната чувствителност, минират смисъла на закона, разяждат семейството и затрудняват приемането на по-слабите”.

http://www.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=300589

07/07/2009 17.17.07



Главните теми на Папската енциклика "Caritas in veritate"

Третата Енциклика на Бенедикт ХVІ следва очертания път от Popularum Progressio на Папа Павел VІ, и е определена като “Rerum Novarim на съвременната епоха”. Още в своето въведение Бенедикт ХVІ отбелязва, че независимо че не притежава техническите разрешения на проблемите, Църквата възнамерява да подчертае, че истинския прогрес трябва да събере в едно техническия прогрес и силата на любовта, за да се победи злото с доброто.
 
Първата глава носи заглавие „Посланието на Popularum Progressio” (параграф 10-20) и подчертава, че още в енцикликата на Папа Павел VІ развитието е призвание, защото е породено от един трансцедентен призив, тъй като цялостното човешко развитие предполага отговорната свобода на човека и народите. Бавното развитие се поражда от липсата на братски отношения. Независимо, че глобализираното общество ни прави по близки, то не ни прави братя, пише Папата.

„Човешкото развитие в нашето време” е заглавието на втората глава от Енцикликата. Тя посочва глобалния поглед на Павел VІ за развитието, включващо премахването на глада, мизерията, епидемиите, неграмотността по света. Посочена е появата на нови проблеми като: глобализацията, зле използвана финансова дейност, която в по-голямата част е спекулативна, силни емигрантски вълни, нерегулирано използване на природните ресурси. Също така безспорното нарастване на световното богатство, но и нарастването на неравенството. Международните помощи често се отклоняват от техните цели; съществува корупцията и беззаконието; съществува една твърде строга употреба на правото на интелектуална собственост, предимно в здравната сфера. Поради това съществуват обширни площи на бедност и народи където правата не са зачитани.


В третата глава, озаглавена „Братство, икономическо развитие и цивилно общество”, се подчертава важността от справедливост в разпределянето на благата и в обществото, като критерии регулиращи икономиката. Нужни са справедливи закони, форми на преразпределение водени от политиката, действия в духа "да се дарява". Днес се наблюдава нарастването на една космополитна класа от мениджъри, пише Папата, която сама определя компенсациите и се грижи само за своите акционери, забравяйки че инвестирането и продукцията имат и морално значение.
 
Четвъртата глава на документа, със заглавието „Развитие на народите, права и задължения, околна среда”, отбелязва че индивидуалните права са неделими от общото виждане за правата и задълженията. Например, в демографската сфера, Църквата подчертава че демографския растеж не е първоначалната причина за бавното развитие и че широкото виждане към живота е едно социално богатство. В тази глава се говори за финансова етика, за закрилата на околната среда, за отговорната употреба на енергийните ресурси, за правото на живот и естествена смърт. За вярващия, отбелязва Енцикликата, природата е дар от Бог, който трябва да бъде използван отговорно. В този контекст документа разглежда енергийните проблеми. "Присвояването" на ресурсите от страна на държави и властващи групировки, заявява Папата, представлява огромно препятствие за развитието на бедните страни.
 
Пета глава е озаглавена "Сътрудничеството на човешкото семейство". В нея се припомня, че развитието на народите зависи от признаването им като едно човешко семейство. В тази част на папския документ се говори за религиозната свобода, диалога между вярващите и невярващите, ролята на международното сътрудничество за развитието.В тази глава, Папата отделя специално внимание на "епохалния" проблем на емиграцията. "Нито една държава - предупреждава Папата - може сама да разреши емигрантските проблеми". Всеки емигрант "е човешка личност, която притежава права, които трябва да се зачитат от всички и във всяка една ситуация". В последния параграф, Бенедикт ХVІ разглежда "необходимостта от реформа" в ООН и в "икономическата и финансова международна архитектура". Нужно е "присъствието на една истинска световна политическа власт", която да се придържа "към принципите на субсидиарност и солидарност". Власт, подчертава Папата, която да се ползва от една "ефективна власт". Светият Отец, завършва тази глава отправяйки апел за учредяването на "едно по-висше ниво на международно устройство", което да управлява глобализацията.

„Развитието на народите и техниката” е заглавието на шестата и последна глава на Енцикликата. В нея се отбелязва, че техниката може да придобие надмощие ако ефикасността и печалбата се превърнат в единствените критерии за истината. Тук Папата говори за „антропологичния въпрос”, посочвайки манипулацията на живот, аборта, евгенетичното планиране на раждаемостта, евтаназията, всички практически действия, които подхранват материалната и механична концепция за човешкия живот. В заключението, се подчертава че разположението към Бог предразполага към благоразположение към братята. Хуманизма, завършва Енцикликата, който изключва Бог е нехуманен.

Правата на третата папска енциклика са дадени на Ватиканската издателска къща LEV, подготвила за печат публикациите на латински, английски, френски, испански, немски, португалски и полски език с общ тираж 50 хиляди копия. Документът ще бъде публикуван във всички страни по света посредством Епископските конференции и националните издателски къщи. Цената на Енцикликата е 3 евро. Що се отнася за публикацията на италиански език, Ватиканското издателство е подготвило 500 хиляди копия икономичен тираж (2 евро) и 30 хиляди копия с луксозна корица (8 евро). Освен това същата издателска къща е дала права на списанията Famiglia Cristiana и Tracce да публикуват свое собствено издание. Същото разрешение е дадено и на издателска къща Cantagalli, за публикуването на Енцикликата с приложен към нея коментар на монс. Джанпаоло Крепалди, секретар на Папския Съвет за Справедливост и Мир. В подготовка е и съвместна публикация на Ватиканската Издателска Къща и издателска къща AVE, съдържаща коментарите на различни експерти. Ежедневника на италианската Епископска конференция "Avvenire" и диоцезалните седмичници са получили разрешението да отпечатат пълния текст на Енцикликата на страниците на днешните издания.

http://www.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=300596

08/07/2009 16.25.20



На генералната аудиенция Бенедикт ХVІ говори за своята трета Енциклика "Caritas in veritate". Среща със съпругите на лидерите от Г-8

"Да се молим за лидерите от Г-8, събрани тези дни в Акуила". Това бе призива на Бенедикт ХVІ отправен към вярващите, присъстващи на Генералната аудиенция в Зала Павел VІ във Ватикана. Папата посвети своята катехистична беседа на третата си Енциклика Caritas in veritate, която бе представена официално вчера във Ватикана.


Любовта в истината, е „основната тласкаща сила за истинското развитие на всяка личност”, върху която е съсредоточена „цялата социална доктрина на Църквата”, посочи Бенедикт ХVІ:

„Само чрез любовта, озарена от разума и вярата, е възможно да се постигнат целите на развитие, надарени с хуманна и хуманизираща стойност”. 

Два са основните критерия на Енцикликата: „справедливостта”, която е съществена част от една любов „характеризирана с дела и в истината” и „общото благо” „свързано със социалния живот на хората”. Това са теми от „жизнен интерес за човечеството от нашето време”, подчерта Папата, предимно когато хрониките от последните месеци широко показват как „скандалът от огромното неравенство” пребъдва, „независимо поетите задължения в миналото”. От една страна – отбеляза Папата – съществуват „знаци на тежко социално и икономическо неравновесие”, а от друга съществуват „неотложните реформи за запълването на разликите в развитието на народите”. И ако глобализацията представлява „една истинска възможност” необходимо е „дълбокото обновяване на етиката и културата”.


„По-добро бъдеще за всички е възможно, само ако то се изгради върху преоткриването на основните морални ценности”. 

Енцикликата не предлага „технически решения”, поясни Папата, но припомня „големите и неотложни принципи”: вниманието към човешкия живот, „сърцевина на всеки истински прогрес”; „зачитането на религиозната свобода, която е свързана винаги с развитието на човека”; отхвърляне на виждането, което определя човешката личност като „създател на собствената си съдба”, защото „прекаленото доверие във възможностите на технологията може накрая да се открие само като илюзия”.

„Необходими са праведни хора, както в политиката така и в икономиката, които искрено да насочат вниманието си към общото благо”. 

Между световните наложителни проблеми за разрешаване, Бенедикт ХVІ, посочи преди всичко „трагедията на глада и несигурността в прехраната, която засята значителна част от човечеството”:
 
„Трагедия с подобни размери, призовава нашата съвест: трябва да се изправим пред нея смело и решително, като се премахнат структурните причини, които я предизвикват и се насърчи аграрното развитие в най-бедните държави”. 

Трябва да се „преоцени ролята и политическата власт на държавите”, ограничени в тяхното господство в „новия глобален икономическо-търговски и финансов контекст”, отбеляза Бенедикт ХVІ. Папата призова за „отговорното участие на гражданите в националната и международната политика и едни обновени усилия на трудовите асоциации”. На средствата за масова информация, Папата определи централното място, защото чрез тях може да се укрепи диалога между „различните култури и традиции”. Всички са призовани да постигнат тези цели, „икономисти, политици, производители и потребители”, там където „дадените права предполагат съответни задължения”, за да не се превърнат в „своеволия”.


„Икономиката – подчерта Бенедикт ХVІ – се нуждае от етиката, за да може да функционира правилно”. Поради това в пазарната икономика „единственото правило не може да бъде само печалбата”. За разрешаването на обширните и дълбоки проблематики на съвременния свят, Бенедикт ХVІ, посочи модела на една „световна политическа власт, регулирана от закон”, който се придържа към принципите на субсидиарност и солидарност”, зачитайки големите морални и религиозни традиции на човечеството”.


В края на Генералната аудиенция, Бенедикт ХVІ призова вярващите да се молят за държавните и правителствените лидери на Г-8, които тези дни са на среща на върха в италианския град Акуила:

„На тази важна световна среща, могат да бъдат взети решения и насоки в полза на истинския прогрес на народите и предимно за развитието на най-бедните държави”. 


След генералната аудиенцията, Бенедикт ХVІ се срещна със съпругите на лидерите на Г-8, придружени от италианските министри Мария Карфаня и Мария Стела Джелмини. На срещата присъстваха съпругата на мексиканския президент Калдерон, на южноафриканския президент Зума, на британския министър председател Браун, на индийския министър председател Сингх, на шведския министър председател Рейнфелд , на председателя на Европейската комисия Барозо, както и представителка на нигерийската агенция Ifad. След срещата със Светият Отец, първите дами посетиха Ватиканските градини, където се спряха пред Лурдската пещера. Накрая дамите посетиха и Базиликата Свети Петър, спирайки се за кратка молитва пред централния олтар.

http://www.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=300849