Споразумението от Копенхаген
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=833040&ref=email_capital
След безпрецедентна и извънредна среща на върха между САЩ, Китай, Бразилия, Индия и ЮАР, бе създаден документ-наследник на протокола от Киото. Повечето от останалите участници на форума в Копенхаген одобриха споразумението, но остава неясно дали то е документ на ООН, или не.
След две седмици на
преговори, които на няколко пъти
изглеждаха безнадеждно блокирани, в
края на краищата срещата в Копенхаген
завърши с документ. Той бе помпозно
наречен "Копенхагенското
споразумение", макар да
прилича доста повече на политическа
декларация, отколкото на договор. Текстът
на споразумението, дълго две и половина
страници, бе разпространен от ООН малко
след като бе представен на делегациите
на 192-те държави на срещата. Някои от тях
обаче не го одобриха и предстои да се
види колко ще го подпишат. Така въпросът
дали споразумението е прието от ООН
остава отворен.
Текстът
В
него се признава нуждата да се задържи
повишаването на температурите в рамките
на 2 градуса и за тази цел развитите и
развиващите се страни ще предприемат
намаляване на вредните емисии - първите
задължително, вторите доброволно. Всяка
от индустриално развитите страни,
ратифицирали протокола от Киото (в които
попада и България, заедно с останалата
част от бившия соцлагер) ще представи
целите си до 2020 г. в отделна таблица към
споразумението, която трябва да бъде
попълнена до края на януари догодина.
Всяка от развиващите се пък (в това число
Китай, Индия, Бразилия и др.) ще посочи
до края на януари действията, които
възнамерява да предприеме за постигането
на общата цел. Тези действия ще бъдат
наблюдавани чрез национални механизми,
но страните се ангажират да докладват
напредъка си на всеки две години, като
той може да бъде подлаган на международни
консултации и преглед.
Тъй като вече
има нужда от средства за справяне с
последиците от променящия се климат в
много от най-бедните и слаборазвити
държави, се създава "Копенхагенски
зелен климатичен фонд", който ще
разпредели в следващите три години 30
млрд. долара дарения от развитите
държави. След 2012 г. средствата за
адаптация, нискоемисионно развитие и
трансфер на технологии от богати към
бедни ще нарастнат до 100 млрд. долара
годишно, като ще дойдат "от широк
спектър от източници, частни и публични,
двустранни и многостранни, включително
алтернативни източници на финансиране".
Надзорът над прозрачното и ефективно
разпределение на тези пари също ще се
упражнява от новия фонд, както и от
специален съвет към него, като и в двата
борда ще влизат представители и на
развитите, и на развиващите се държави
(желание да стане домакин на новата
структура вече изяви Германия).
Подредените
в табличката цели вероятно няма да
отговорят на нужните ангажименти за
поставената горна граница от 2 градуса,
затова държавите се съгласиха да
преразгледат споразумението след шест
години - до края на 2015 г. и да предприемат
корекции, ако е необходимо.
Последствията
Историята
за начина, по който бе достигнато до
това споразумение, е достатъчно цветна
(тук
е разказът на един от
репортерите, пътуващи с американския
президент Обама). В последните часове
на преговорите, американският президент
буквално връхлетял на среща между
лидерите на Китай, Индия, ЮАР и Бразилия
и в преки преговори на най-високо ниво
тази група успяла да сглоби документа,
който след това беше предоставен на
датското председателство и на ООН за
гласуване в зала. Този текст, в който бе
заложено на най-малкия общ знаменател
обаче, няма да е особено добре приет
нито от привържениците, нито от
противниците на глобалните действия.
ЕС,
който бе най-активната част от развития
свят на преговорите, нарече документа
"по-добър от никакъв". "Ясно е
обаче, че това е под нашите амбиции",
призна видимо унилият председател на
ЕК Жозе Мануел Барозу. Основен недостатък
от европейска гледна точка е, че
споразумението няма обвързващ характер.
Друг сериозен проблем е, че не се посочва
никаква дата за "пик" на емисиите
на новоразвиващите се гиганти - Китай,
Индия, Бразилия - след който те да започнат
да намаляват, нито има конкретен
ангажимент за действие от тяхна страна.
Според Барак Обама, "не е юридически
обвързващо, но показва, че сме заедно в
това начинание и ще може да се вижда кой
постига целите си и кой не." ЕС и
Япония, които обещават от 15 до 30% намаления,
освен това ще имат бъдещи спорове със
САЩ, ако Вашингтон не представи след
време по-амбициозна програма за намаляване
на собствените си емисии. Бедните страни
пък тепърва ще чакат да видят откъде ще
дойдат парите след 2012 г., за което засега
няма никакви индикации.
Много от
по-малките страни справедливо се
възмутиха от затворения начин, по който
бе взето и представено решението.
Действията на Обама обаче са напълно
логично следствие от неефективния
начин, по който се движеше преговорния
процес от страна на ООН. Абсолютният
хаос, който цареше в последните дни в
Копенхаген, послужи като силно
доказателство на онези, които твърдят,
че системата за взимане на подобни
решения в организацията е пред провал.
Лидерството има значение. Датското
председателство например се опита на
два пъти да направи онова, което по-късно
направиха петте държави, но постигна
само масов бойкот от страна на повечето
участници.
Споразумението в Копенхаген
ще спаси донякъде репутацията на ООН,
но определено има нужда от преосмисляне
на преговорния механизъм преди следващата
конференция в Мексико, когато ще трябва
да бъде решено как документът да бъде
превърнат в обвързващ международен
договор.
Заключението
Приетото
на конференцията в датската столица не
е идеално, но е, както признаха и от ЕС
"единственото възможно на този етап".
То съвпада напълно с доминиращия възглед
последната седмица, който може да бъде
обобщен с "нека започнем".
Проблемът
с документа вероятно не е, че не достига
очакванията, защото те така или иначе
бяха недостижими засега. Проблемът беше
много добре дефиниран по-рано тази
седмица от един най-известните американски
журналисти Томас Фрийдман. "Ако
сложиш в центъра борбата с климатичните
промени, ставаш много лесно цел на
присмех и окарикатуряване", каза той
в разговор с няколко други журналисти
в "Бела център". "Ако започнеш с
климата - започваш с Деня на Земята. Ако
започнеш с Деня на Земята, си свършен".
Решението, според Фрийдман, е да сложиш
фокуса върху факта, че светът се развива
по напълно неустойчива траектория и за
да продължи напред, е необходимо да
премине на нов път, който освен това ще
донесе икономически ръст и нови
възможности и работни места. Така ще ти
бъде много по-лесно да поведеш хората
след себе си и 2 градуса вероятно ще
изглеждат напълно изпълнима цел.
Копенхагенският документ тепърва ще
трябва да се бори с този проблем.
Д-р Катя Георгиева: В момента научната истина не е важна, играят други сили
В момента научната истина не е важна, играят други сили, така д-р Катя Георгиева, ръководител на проекта "Влияние на слънчевата активност върху времето и климата" в БАН коментира в предаването "Неделя 150" изхода на световната екосреща в Копенхаген. За нея финалът е бил очакван заради многото различни интереси - икономически и политически, в никакъв случай обаче не научни. През последните 10 години годишните средноглобални температури намаляват, въпреки опитите на някои учени да скрият това, каза изследователката.
Според д-р Георгиева, сегашните изменения в климата не са страшни и необичайни, а топлите периоди съвпадат с периоди на разцвет на човешката цивилизация Тя припомни например, че името на ледената днес Гренландия означава "зелена земя", дадено й по времето на завладяване от шведите.
В България няма затопляне, каквото се наблюдава в световен мащаб, категорична бе д-р Георгиева. Само в 4 от 17-те ни метеостанции се наблюдава затопляне от началото на 20 век досега, у нас зимните температури се вдигат, летните падат, т.е. падат и средногодишните, допълни ръководителката на проекта. Според нея земеделието ни печели от промените в климата.
Тезата, че силно раздухваното уникално глобално затопляне се дължи само на човешката дейност не е вярна, отбеляза д-р Георгиева от БАН. Въглеродният двуокис, който се смята за основен причинител на затоплянето, започва да расте много бързо след 2-та световна война, когато започва индустриалната революция, изтъкна Катя Георгиева. За периода 1940-1980 средните температури в света падат, въпреки нарастването на въглеродния двуокис, подчерта тя и припомни за тезата "глобално захлаждане и нов ледников период". Д-р Георгиева даде и друг пример: между 1910-1940 г. глобалната температура е нараствала повече, отколкото сега при почти постоянно ниво на въглеродния двуокис.
По силата на протокола от Киото България трябваше за периода 2008-2012 г. да намали вредните емисии с 8% спрямо 1988 г., а през 2007 г. емисиите ни са били с 40 % по-малко заради разпада на индустрията, продължи д-р Георгиева. При влизането ни в ЕС и включването ни в европейската схема за търговия с квоти и емисии, квотите ни бяха намалени спрямо нашите нужди, подчерта Катя Георгиева. Бяха ни отпуснати само 42 млн. тона годишно, а нашите икономии бяха използвани, за да се покрие преразхода на други страни, допълни тя. По думите й, ако продължим да участваме в тази схема, не можем да развиваме промишленост, защото всичко, което можем да използваме за добиване на енергия, различно от АЕЦ и ТЕЦ-системите, е много по-скъпо. /Я.Б./
http://www.bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Sunday150/society/Pages/katya_georgieva_klimat.aspx