Днес ще се проведе среща между папа Бенедикт XVI и Барак Обама

10 юли 2009 | 05:06 |

Рим. Американският президент Барак Обама днес ще проведе среща с папа Бенедикт XVI, съобщава РИА Новости. „В рамките на своята международна обиколка президентът ще посети папа Бенедикт XVI, с когото ще обсъди редица проблеми, в това число общата им вяра в достойнството на всички хора”, отбеляза говорителят на Белия дом Робърт Гибс. По думите на съветника на американския президент по стратегически комуникации Денис Макдоноф визитата във Ватикана означава за Обама много повече от обикновена държавна визита. „Предвид влиянието на католическата църква в света, което е толкова голямо и в САЩ, и, честно казано, влиянието на католицизма и социалното учение на църквата лично върху президента, може да твърдим, че за него тази визита означава много повече от обичайно държавно посещение”, отбеляза той. http://www.focus-news.net/?id=n1219650

11/07/2009 16.33.42

Отец Ломбарди: срещата между Папата и Обама дава надежда за консенсус в търсенето на нови решения за големите проблеми на човечеството

Защитата на живота, мирът в Близкия Изток, икономическата криза и междурелигиозния диалог бяха основните теми на първата среща между Бенедикт ХVІ и американския президент Барак Обама, състояла се вчера следобед във Ватикана. Час преди това, съпругата на американския държавен глава Мишел и двете му дъщери, посетиха ватиканските музеи и криптата на ватиканската базилика. Според директорът на Ватиканския пресцентър, отец Федерико Ломбарди, това първо посещение на новия американски президент във Ватикана дава знаци на надежда не само в отношенията между двете държави, а за цялото човечество:

„В дух на сърдечност и задоволство от личното запознаване, даващо възможност за диалог, за изказ и за взаимно изслушване, премина първата среща между Бенедикт ХVІ и Барак Обама. Това винаги е стъпка напред във взаимоотношенията между хората, а в случая между хора с голям авторитет и важно значение за пътя на човечеството”.

Размяната на дарове също говори много, продължава отец Ломбарди. „Новата папска енциклика приканва към преосмисляне на културния проект към истинско развитие на човечеството. Същевременно, в Америка понастоящем протича важен дебат за основните ценности в защита на живота и в позициите на Католическата Църква и политиката на президента Обама има съществени различия. Фактът, че Папата дари документът „Dignitas personae”, който е най-съвременен, цялостен и задълбочен израз на католическата позиция по въпроса за етиката на живота, е многозначителен. Папата направи своите предложения към президента Обама ясно и почтено , получавайки в замяна уважително приемане, въпреки че е нужно да се види доколко тези изисквания ще бъдат спазени”.

„Президентът Обама потвърди, че има намерение с помощта на правителството да намали, доколкото е възможно, броя на абортите. Този ангажимент заслужава значителна оценка. Несъмнено, това е позитивен ангажимент, който той пое пред Светия Отец, след като му представи безпокойства на Църквата за човешкия живот”.

„Разбира се, равносметката е положителна след онова, което очаквахме и можехме да се надяваме – да се покаже възможността и способността за начало на отговорен диалог пред големите проблеми на съвременното човечество, днес и утре. Президентът Обама показа, че може да предложи своята креативност и индивидуалност, способни да предизвикат надежди и привлекат консенсус в търсенето на нови решения пред големите проблеми”.

http://www.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=301697

10/07/2009 18.14.47



Първа среща между Бенедикт ХVІ и Барак Обама във Ватикана

Повече от час продължи очакваната среща между Бенедикт ХVІ и американския президент Барак Обама във Ватикана. “It’s a great honour for me”,”За мен е голяма чест”: това бяха първите думи на американския президент при ръкостискането с Папа Бенедикт ХVІ в началото на срещата, започнала малко преди 16.00ч. В отговор на въпрос на Папата, Обама заяви, че „срещата на върха Г-8 в Акуила е преминала продуктивно”. Частният разговор между двамата се проведе при закрити врати в личната библиотека на Папата и продължи 40 минути.Това е първата протоколна визита между двамата във Ватикана.

Ватиканска нота определя проведeните разговори като "сърдечни" на които са били засегнати преди всичко "въпроси от общ интерес и представляват предизвикателство за бъдещето на всяка една нация, както и за истинския прогрес на народите, като защитата и подкрепата на живота". По време на аудиенцията, допълва нотата, е бил засегнат и "въпроса за емиграцията, с особено внимание на аспекта за събиране на семействата". "Централно място на срещата - продължава ватиканския документ - заеха темите от международната политика в светлината на резултатите от срещата на Г-8" , както и " перспективите за мира в Близкия Изток, по които има съгласуваност, както и по други въпроси". Освен това, на срещата са намерили място и "аргументи с актуална значимост, като диалога между културите и религиите, финансово-икономическата криза на глобално ниво, етиката, хранителната сигурност и помощта за Африка и Латинска Америка, както и проблема за наркотрафика". В края на ватиканската нота се казва, че в разговора е била подчертана "важната роля на възпитанието в дух на толерантност във всяка страна".

44-тия американски президент бе приет във Ватикана от префекта на Папския дом, кардинал Джеймс Харви. Преди срещата с Папата Барак Обама проведе петнайсет минутен разговор с държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне. В края на аудиенцията се проведе традиционната размяна на дарове на която американският президент дари на Бенедикт ХVІ столата на кардинал Джон Нюмано, която е носел от 1998 до 2007г. От своя страна, освен своята трета енциклика Caritas in veritate”, Бенедикт ХVІ дари на Барак Обама инструкцията на Конгрегацията за доктрина на вярата, Dignitatis personae”, третираща позицията на Католическата църква по темите за аборта, изследванията със стаминални ембрионални клетки, евтаназията и други въпроси свързани с човешкия живот. Преди да се сбогува Бенедикт ХVІ увери Обама, че ще се моли за него. От своя страна американския президент изрази сигурността, че отношенията между Светия Престол и американската администрация „ще бъдат много здрави”. След първата си ватиканска визита Барак Обама отпътува за Гана, откъдето започва първото му официално посещение в Африка.

Барак Обама е 12-тия американски президент посетил Ватикана. Първи Уудроу Уилсън прекрачва ватиканския праг през 1919г. и бива приет от тогавашния Папа, носещ името Бенедикт ХV.

http://www.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=301462

В очакване на икуменическата среща в Кипър. Кардинал Каспер: Приматът на Римския епископ заема централно място в диалога с православните

Понтификатът на Бенедикт ХVІ, който бе приет с ентусиазъм от Православните църкви, заради неговите познания върху богословието на Църковните отци, е решителен за положителният развой в икуменическия диалог. Това е потвърдил кард. Валтер Каспер, председател на Папския Съвет за насърчаване на християнското единение, по време на провелата се във Виена среща по инициатива на австрийския ахридиоцез и фондация “Pro Oriente”. На срещата, информира Ватиканският официоз Осерваторе Романо, германският кардинал се спрял на диалога между Изтока и Запада и след като е разгледал историческите причини довели до разделението, е посочил положените усилия за сближаването на католиците и православните. Между тях са както многобройните официални и неофициални разговори в Константинопол и Москва, така и размяната на взаимни посещения. Кардинал Каспер е отбелязал положителния развой през последните години. След разговорите в Рим през 2005 г., диалогът бе подновен в Белград през 2006 г. и продължи в Равена през 2008 г. Следващата среща ще се проведе от 16 до 23 октомври т.г. на остров Кипър.


"Въпреки че гостоприемството в седалищата на предишните срещи бе изключително – посочва председателя на Ватиканското ведомство за икуменизма пред страниците на ежедневника – този нов втори етап от диалога не бе лишен от трудни моменти; достатъчно е да се припомни разцеплението, именно в Равена, между Руската и Естонската Православна църква. Но от този адриатически град – прибавя кардинала – бе публикуван един много важен документ върху „църковните и каноничните последствия на сакраменталната същност на Църквата”, базирайки се на „църковното общение, съборността и авторитета”. Според кард. Каспер, голяма заслуга за настоящата ситуация трябва да се препише на Пергамския митрополит Йоан Зизулас, който е един от най-видните съвременни богослови в Гръцката Православна църква.


В своето изказване, отбелязва вестника, кард. Каспер обърна особено внимание на въпроса за първенството (примата) на Епископа на Рим. За този въпрос говори също и Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията от 27 юни с делегацията от Константинополската Вселенска Патриаршия, която всяка година присъства на тържествените чествания в Рим по повод празника на Светите Апостоли Петър и Павел.


Тази година делегацията бе водена от гръко-православният митрополит на Франция Емануил, директор на Бюрото на Константинополската патриаршия при европейските структури в Брюксел. В нея взеха участие също и епископа на Синопе, Атенагорас, помощник на белгийския митрополит и дякон Йоаким Билис от патриаршеското седалище във Фенер. При тази среща Бенедикт ХVІ изрази своето доверие в „успеха на работата на смесената международна Комисия за богословския диалог между православни и католици”, която ще се събере през есента в Кипър, за да разгледа една ключова тема за отношенията между Изтока и Запада: „ролята на Епископа на Рим в общението на Църквата през първото хилядолетие”.


Освен това, документа от Равена, признава че „Църквата е действаща на поместно, регионално и универсално ниво и че всяко едно от тези нива, следователно и универсалното, се нуждае от един Примат т.е. от един protos (от гр. първи). Този protos на универсално ниво е естествено Епископа на Рим”. От своя страна, католиците са единодушни че принципа на първенството е свързан винаги със синодалността, отбелязва кардинала. Като последствие от това се разкрива като решаващ спорния въпрос за „ролята на Епископа на Рим в универсалната Църква през първото хилядолетие”, който ще е в центъра на дебатите през следващата среща. „По принцип днес съществува следният начин на мислене: това което ни свързва е първото хилядолетие, следователно трябва да се върнем в него”, отбелязва кардинала. Но това изглежда твърде „лесно разрешение”, защото едно хилядолетие е твърде дълъг период и могат да се установят множество развития, а от друга страна защото съществуват различни начини на прочит и тълкуване на първото хилядолетие в Изтока и Запада. Разбира се „идеята за един примат на Епископа на Рим е обща”; но „на въпроса за неговото конкретното значение, отговорите са били е все още са твърде многообразни”. Докато на Запад, предимно през V век с Лъв Велики, се е преподавала пълната доктрина за примата, това не е съществувало, с някой малки изключение, в учението на отците от Източната църква. Въпреки това, отбелязва кардинала, са съществували „строители на мостове, като Максим Изповедника (580-662), който е бил посредник в спора за Монотелитството (Според него Христос има две природи, но само една воля и едно действие или енергия. Обявено е за ерес на Шестия Вселенски Събор през 680-681 г. в Константинопол) между Рим и Константинопол.


Заключението на кард. Каспер е, че все още съществуват много неразрешени въпроси и че „никой не може да очаква всички те да бъдат разрешени в Кипър. Във второто хилядолетие отделното развитие на двете Църкви, съществувало до времето на двата Ватикански събора, все още се издига като една огромна планина между нас”, предупреждава кардинал Каспер. Именно от тук се поражда хипотезата да се намери една форма за упражняване на примата, както посочи Йоан Павел ІІ в Енцикликата Ut unum sint от 1995 г., която да е приемлива и за двете страни и да изразява същността на догмата. Тази хипотеза потвърди и Бенедикт ХVІ по време на своето посещение в Истанбул през 2006 г.

Междувременно, Светият Синод на БПЦ вече обяви, че "намира за неуместно участието на БПЦ в тази среща", което обяви на своето редовно заседание на 8 юли 2009 г. след обстоен анализ на досегашните конференции и срещи между Православната и Католическата църкви. Мотивировката е че "проведените богословски диалози между православни и римокатолици не са довели и до минимално приближаване на римокатолическата догматика до православната вероизповед".

http://www.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=301149